МИТЪТ ЗА ПРАРОДИНАТА, РАСОВИЯ ТИП, БИТА И КУЛТУРАТА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ

Според широко утвърдена у съвременните българи представа, древ­ните българи, наричани в науката прабългари, са номадски, чергарски народ от тюркски произход, добрал се до Югоизточна Евро­па след столетно митарство по азиатските степи от
Монголия до долните течения на реките Днепър, Дон и Кубан. Като всички номади, българите са били ниски, кривокраки монголоиди. Прехран¬вали се, отглеждайки огромни стада от крави, коне, овце и кози по безбрежните степи, живеели в юрти (шатри), движейки се от място на място в зависимост от тревната вегетация. Имали съвсем при-митивна битова култура, но неизвестно как имали отлично въоръ¬жение за времето си. Имали, значи, конни армии, като всеки боец (и конят му) бил в железна ризница, въоръжен със сложен скорострелен лък, копие, остра сабя, нож и щит. На бойното поле не можел да му се опре нито боец от армиите на подобни народи, нито шко-луваните и отлично въоръжени бойци и на Източната, и на Запад¬ната империя. Освен с животновъдство, българите се изхранвали и с грабежи. И досега някой съвременен политолог, за да обясни гра¬бежите на съвременните политици или администратори, пише: „Какво искате, като грабежът е бил основно средство за препита¬ние на този народ още с пръкването му."

Честно казано, съм се питал как и откъде са се пръкнали под¬робностите в този мит. Нито византийските, нито други среднове¬ковни чужди автори пишат подобни неща за българите. Склонност¬та на последните няколко поколения българи към самоунижение (след краха в Първата световна война), изглежда, си е казала дума¬та. Защото подобни неща не са писали и старите ни историци, за които съм писал и по-рано и обявих за главни виновници за ражда¬нето на много национални митове, свързани с историята.

Признавам, че доскоро въпросите с произхода и прародината на древните българи не бяха достатъчно добре изяснени и по тях се водеха яростни дискусии. Но днес е вече почти сигурно, че прабългарите не са тюрки и монголоиди, а спадат към иранската племенна група (т.е. българите са европеиди) и прародината им не е Монголия, а земята Балхара в подножието на Хиндокуш, т.е. равнините на днешния Северен Афганистан.

физическият тип на древните българи (прабългарите) също отдавна не е тайна, тъй като археологическите разкопки в некрополите (гробищата) в Североизточна България показаха, че ръс¬тът на скелетите е 175-180 см. Това е висок ръст дори за съвремен¬ните хора, а в Средните векове българите са изглеждали като ис¬полини. Защото средният ръст в Европа и в Близкия изток е бил 155-160 см. Един арабски географ от тази епоха така си и пише: „Българите са исполини по ръст, десет наши бойци не могат да победят в ръкопашен бой един българин."

Високият ръст на българите не е загадка. Съвременната нау¬ка отдавна е установила връзката между количеството консуми¬рано месо и ръста на човека. Повече месо - по-висок ръст, и об¬ратното. Българите (митът поне това не ни отрича) са консумира¬ли много месо, тъй като са имали огромни стада от всякакъв до¬битък. Като прибавим и огромните физически усилия при воен¬ното обучение, започващо в ранна детска възраст, ясно е защо бъл¬гарите са били „исполини по ръст" в сравнение с останалите евро¬пейци и араби, консумиращи в тази епоха твърде малко месо.

Но обстоятелството, че българите имат огромни стада, не означава, че те са примитивни чергари, бродещи по евразийски-те степи без цел и посока. Тук сме виновни и ние, учените, че не обясняваме популярно какво означава номадизъм в производс¬твото на блага и че номадизъм не означава непременно чергарство. Даже почти никога, когато става дума за животновъдство. Номадство означава екстензивно ползване на земята, като се разчита не на изкуствено отглеждани ливади или на предвари¬телно събран фураж за отглеждане на животните на ясли, а на естествената трева. В този случай стадата и овчарите измина¬ват, преследвайки свежата зелена трева, понякога огромни разс¬тояния, но в определен цикъл и в едни и същи територии. За при¬мер - котленските, жеравненските, смолянските, широколъшките и странджанските овчари напролет отглеждаха овцете си в рав¬нините на Добруджа, Тракия или Беломорската равнина, а кога¬то през юли тревата в равнините вече прегоряваше, качваха ста¬дата по билата на Стара планина, Странджа и Родопите. През зимата слизаха в равнините край Черно и Бяло море, където ряд¬ко пада сняг и има зелена трева дори през зимата. Разбира се, през цялото това време овчарите са живели в колиби, изгражда¬ни от пръти и слама, но семействата им и част от братята и сест¬рите си живеят в крупни селища от градски тип, като Котел, Жеравна, Копривщица, Малко Търново, Златоград, Широка лъка, Смолян, в огромни три- и четириетажни къщи, построени от ка¬мък и дърво с магазини и главно работилници под тях, прера¬ботващи суровини, идващи от овчарските стада - кожи и вълна. Това е номадският начин на животновъдство, но никой не на¬рича възрожденските българи от тези селища номади.

Както и гореспоменатите възрожденски българи, така и древ¬ните българи (прабългарите) не са били само овчари, тази прос¬лойка е била не повече от 10-15% от населението. Необходимостта да се преработят ценните суровини, идващи от стадата, са стиму¬лирали развитието на занаятите кожарство и тъкачество. Отлично обработените български кожи и вълнени платове са занимание на хиляди други българи и с тях народът ни е станал известен още в VII-VIII век. Ще напомня, че с тези занаяти с древен корен бълга¬рите се занимават до втората половина на XIX век, те хранят и обличат не само българския народ, но и милионната османска ар¬мия, доходите от тези занаяти са в генезиса на появата на българ¬ската буржоазия, започнала светкавично борба за национално и духовно освобождение.

Ако бяха чергари, българите би трябвало да ядат само месо. А месото, колкото и питателна храна да е, не е достатъчно за нор¬малното развитие на човешкия организъм, дори ако към него при¬бавим и рибата от големите реки (към които по необходимост се придържат стадата), която българите с умение са ловили според византийския хронист Теофан Изповедник в VII век, а вероятно и много по-рано. Необходими са веществата, съдържащи се в хляба от зърнени култури. Признавам, че доскоро и аз не предполагах, че древните българи са били добри земеделци. Но в последните 30 години бяха открити и в южноруските степи, и в Североизточна България, в чертите на прабългарски селища, делви със запазено жито и просо. Анализът на зърното, направен от агрономи, е с изу-мителни резултати - пшеницата и просото са високодобивни сор¬тове, които могат да се получат само след неколкостотин годиш¬на селекция. Това означава, че българите имат вековни традиции в земеделието още преди да дойдат в днешните си земи - най-вероятно придобити още в прародината си Балхара, където може би столетия са живели уседнал живот.

Пак там прабългарите вероятно усвояват и много други уме¬ния на високите цивилизации на епохата. Или сами стигат до тях. Календарът им (най-точен и до днес в света) може и да е заимст¬вай от китайския, но именно усъвършенстването му до тази пре-цизна точност свидетелства за добра астрономическа и матема¬тическа наука. Много черепи на погребани прабългари свидетел¬стват, че древните български медици са правили и сложната и днес хирургическа операция - трепанация на черепа, и оперираният е оздравявал и живял още 20-30-40 години. Отличното въоръжение на българите, за което са били нужни хиляди тонове желязо, оз¬начава и рудодобив, металургия, и майстори, способни да обра¬ботват суровото желязо и да изработват прецизни оръжия и земе¬делски сечива.

Строителството е друг пример за високите цивилизационни умения на древните българи. Арменски географ още в IV век от¬белязва, че от народите, живеещи на север от арменците в Кавказ, само българите имат каменни градове. Арменският географ не е излъгал - още с идването си на Балканите българите строят отно¬во градове със сгради и крепостни стени от камък - Плиска, Прес¬лав, Дръстър, Мадара... Предположението, че на каменно строи¬телство българите са се научили от пленени или избягали визан¬тийци, не е състоятелно. По това време (от векове преди това) Ви¬зантия строи с дребен ломен камък и с тухли. Достатъчно е чита¬телят да види две оцелели византийски сгради в центъра на днеш¬ната ни столица София - църквите „Св. София" и „Св. Георги". До¬като българите строят сградите си от огромни квадри с тегло от неколкостотин килограма. Това е непознат вид строителство в те¬зи географски ширини, но отлично известен в регионите около и в прародината на древните българи.

И така, изследванията на историците и археолозите днес убе¬дително доказват, че българите не са примитивен чергарски на¬род, не са монголоиди с ниска битова култура. Българите са народ с висока цивилизация (продукт както .на заимстване на високи чужди цивилизационни постижения, така и на подобряването им), а и със собствени постижения. Всичко това обаче предполага и ед¬на сериозна структурирана цивилизация на древното българско общество. Както гореописаният номадски (пак повтарям, не чер-гарски) начин на животновъдство, така и животът в каменни градове, занаятите, рудодобивът, металолеенето и обработката на ме¬тала изискват твърд политически контрол (което означава и вое¬нен) над обширни територии. Такъв контрол може да осъществи само държава с развито законодателство, определящо правата и задълженията на всеки член на обществото.

Държава българите са имали очевидно още в IV-III век (а ве¬роятно и по-рано) и това е споменаваната в ирански и индийски източници Балхара, но как се е случило така, че прабългарски гру¬пи се устремяват по всички посоки в началото на първото хиля-долетие от Христа, не деградират ли по пътя тези групи и не се ли превръщат в примитивни чергари? Очевидно не - след като не са загубили цивилизационните си умения (от монументалното ка¬менно строителство, през металодобива, до сложните хирургичес¬ки операции). Но и разселването е факт - куп съвременни народи в Поволжието и Средна Азия (Татарстан, Чувашия, Кабардино Бол-кария, Казахстан, Азербайджан, твърдят, че са потомци на древ¬ните българи. Източниците от европейски произход сочат и пре¬селване на прабългарски групи в Бавария, Ломбардия, Унгария.

Преди всичко никой не се е постарал да уточни причината за преселванията. Вярно, сведения в наличните досега източници ня¬ма, но тази причина не би могла да бъде друга, освен валидната за всички други древни общества, излъчващи преселници. А тя е -пренаселване на веднъж усвоената от държавата територия, коя¬то в един момент вече не може да изхрани порасналото поради демографска експлозия (резултат впрочем на добър живот) насе¬ление на държавата.

При високоорганизирани и на високоцивилизационно равни¬ще общества преселването става по план на държавата. Ще при¬помня как е при гръцките полиси (градове-държави). Търговци или разузнавателни мисии издирват свободни и подходящи за пъл¬ноценен живот територии. Понякога ги купуват от местното на¬селение, ако има такова. След това в един ден, натоварени на ко¬раби, тръгват на дълъг път и след 10-20 дни плаване пристигат на новото място, светкавично основавайки не колония, а нова дър¬жава. Тя е на същото цивилизационно равнище по отношение на бита, културата и технологиите, като държавата-майка, тъй като преселническата група е комплектувана от специалисти във всички направления.

Изглежда, съвременният български историк Петър Добрев е прав, когато твърди, че по същия модел са се комплектували и древнобългарските преселнически групи. При изчерпване на ре-сурсите на държавната територия се е формирала с държавна по¬мощ изселническата група, разбира се, далеч по-многочислена от изселническите групи на древногръцките полиси. Откривана е или завладявана с армията на държавата плодородна територия, наб¬лизо, а понякога и доста далеч от родината-майка. След това, смята Добрев, в рамките на 25-30 дни изселниците се прехвърлят с всичко необходимо за производство и отбрана на новата територия, фор¬мирайки новата българска държава. На свой ред при пренаселва-не след време тя или разширява териториите си след спешни вой¬ни със съседите, или формира нова изселническа група, която по гореописания модел формира друга българска държава по широ¬кия свят.

Тази древнобългарска практика обяснява силния стремеж на българите към държавност навсякъде, където попадат по света в Поволжието (Котраг), в Македония (Кубер), в Северното Причерноморие (Кубрат). Стремежът към собствената държавност е ге¬нетично заложен в българите, факт е, че в единоверна Византия, където българите не са дискриминирани, за 168 години вдигат З въстания, за да възстановят държавата си. факт е, че в мюсюл¬манската османска империя, където българите са дискримини¬рани и верски, и икономически, те не вдигат нито едно въстание с религиозни или икономически искания, както е по това време в Европа. Всичките ни въстания - и това на Константин и фружин, и двете Търновски, и Чипровското, Карпошовото и Априлското въстание, си поставят само една цел - възстановяването на дър¬жавата България.