МИТЪТ ЗА КРУМ СТРАШНИ И СТРАШНИТЕ МУ ЗАКОНИ

Един от похватите на византийските хронисти, които, както пи­сах в предговора на тази книга, са основният източник на сведе­ния за средновековната българска история, е да опишат българи­те, включително и владетелите им, като полудиви варвари, при­писвайки им деяния, каквито никога не са вършили. За съжале­ние разказите им без необходимия критичен анализ се възпроиз­веждат от българските историци в първата половина на XX век и се превръщат в национални митове. Между най-"пострадалите" от тези манипулации с древните текстове е кан Крум, управлявал България между 801 (или 803) и 814 г. Много го мразят съвремен­ните


 византийски хронисти и, между нас казано - има защо. В крат­кото си управление кан Крум успява да нанесе съкрушителни по¬ражения на византийската армия и да откъсне от империята та¬кава ценна в стопанско и в геополитическо отношение област, ка¬то Тракия. Той обединява с Дунавска България и втората българс¬ка държава, основана от кан Кубер в 680 г. в Македония, която към 811 г. заема и територията на Косово и Източна Албания. Откъсва и част от Аварския хаганат - Трансилвания. Но най не могат да му простят колегите-византийци от IX век, че не само разгромява им-ператорската армия във Върбишкия проход през 811 г., но и убива водещия войската император Никифор I Геник. Ранен е тежко и престолонаследникът Ставракий, който императорства само 3 ме¬сеца и умира от раната си. В цялата история на Византия дотогава в сражение с чужд противник загива само един император (Ва-лент в 378 г.), а тук в един ден цели двама. Мимоходом ще отбеле¬жа, че следващият византийски император, който ще бъде пле¬нен, е Теодор Комнин - в 1230 г., при Клокотница пак от българите, а следващият, който ще бъде убит, е Константин Драгаш в 1453 г. при падането на Константинопол под властта на турците.

Тези болезнени удари върху византийската държава, мощ и са¬мочувствие, нанесени от кан Крум, буквално са озверили визан¬тийските хронисти и те се чудят каква диващина и зверство да му припишат. Съобщават например, че кан Крум обсажда Сердика в 809 г., не може да я превземе с щурм и обещава на гражданите и гарнизона, че ще ги пусне да си ходят невредими, ако му предадат крепостта. Те му я предават, но той вероломно нарушава споразумението и избива гарнизона (6000 бойци) и гражданите и срива крепостните стени и жилищата, след което си отива в Плиска.

Човек се пита, след като толкова се напъва да вземе Серди¬ка, една толкова голяма и с огромно стратегическо значение кре¬пост, контролираща всички главни пътища в Югоизточна Евро¬па, защо кан Крум трябва да я срива до основи. Не може ли да я използва вече като град и крепост на българската държава? Ар¬хеологическите разкопки в София показват, че кан Крум не е причинил никакви разрушения в Сердика. Впрочем в това може да се убеди всеки софиянец или гост на столицата, като види мо¬нументалните останки от крепостните стени в подлеза между „Дондуков" 1 и 2, църквите „Св. София" и „Св. Георги". Пък и самите византийски хронисти не се усещат, че си противоречат. След сто реда, в които са написали, че Крум изклал шестхилядния гарнизон на Сердика, пишат, че император Никифор пре¬дизвикал възмущение във византийското общество, като нака-зал жестоко с уволнения, бой и заточения не само всички коман¬дири на гарнизона на Сердика, но и войниците, задето се преда¬ли на българите. Чакайте, как така ще ги наказва, нали Крум ги е избил! Значи, Крум все пак е спазил договорката и е пуснал гар¬низона да си ходи невредим, а наказания военните получили от собствения си император.

Завършен образ на жесток варварин Крум придобива с исто¬рията за законодателството си. В него и за най-малкото престъп¬ление се предвиждат сурови наказания - чупене на ръце, крака, изтръгване на езика и т.н. Разказът за Крумовото законодателст¬во е приет с пълно доверие от историците ни и оттам чрез учеб¬ниците оформят представата за Крум вече в съзнанието на някол¬ко поколения българи именно като суров, жесток варварин. В пуб¬личното пространство и днес върви изразът (особено в години на разгул и престъпност): „Необходимо ни е Крумово законодателс¬тво." А тези, които обичат да характеризират владетелите с една дума, така и пишат: Крум Законодателя, Омуртаг Строителя, Бо¬рис Кръстителя и т.н.

Издавал ли е наистина Крум т.нар. Крумови закони?

Сведението за Крумовото законодателство не е писано от съв¬ременен на епохата хронист, а 150 години по-късно във византийс¬кия енциклопедичен сборник Свидас. Сборникът е предназначен за обучение на императорските деца - чрез добри примери от ис¬торията да се поучат как да управляват мъдро, справедливо ида бъдат полезни на страната и народа си. Дори само тези два факта трябваше да накарат старите ни историци да се замислят, че при сведения, писани столетие и половина, след като са се случили оп-ределени събития, може да са украсени, деформирани или просто да не са верни.

Разказът за Крумовото законодателство започва със съобщени¬ето, че в началото на Крумовото управление българите победили на¬пълно аварите. Докарали аварските пленници при Крум и той ги попитал защо е загинала тяхната могъща някога държава. А те отго¬ворили: поради пиянството, което се разширило, т.е. масово практи¬кувано, доносничеството, кражбите и т.н. Уплашен, Крум заповядал да изкоренят лозята, за да няма алкохол в България, и въвел жесто¬ките членовредителни наказания за кражби и доносничество.

Дотук добре. Само дето мотивът не може да бъде верен, т.е. по времето на Крум аварите не могат да бъдат победени и да бъ¬дат докарани аварски пленници при Крум по простата причина, че няколко години преди Крум да поеме властта в Плиска, те вече са победени. Наистина в 799 г. Карл Велики прегазва държавата им и превзема с щурм столицата им, прочутия „Ринг" - огромна землена крепост с кръгла форма. Владетел на България тогава е кан Кардам, който в суматохата сигурно е превзел Трансилвания, принадлежаща дотогава на аварите.

Наистина, съвременни на Крум автори пишат, че в 811 г. във войската му има аварски отряди, което може да стане само ако част от аварската земя (а това може да бъде само Трансилвания) е включена в границите на България при унищожението на Аварс-ката държава в 799 г.

Не отговаря на историческата истина и второто сведение в разказа. А то беше, че кан Крум е заповядал да се изкоренят лозята. Това ако беше вярно, би трябвало да е станало около 803 г. И в 811 г. по време на голямото нахлуване на византийската армия начело с император Никифор в България да няма грам вино. Но съвременните на кан Крум хронисти, които го следят под лупа, странно не съобщават за антиалкохолния закон. Но затова пък пишат, че една от причините за бързата деморали¬зация на нахлулата в България византийска армия са изпитите бъчви с вино, които откривали в превзетите български села и градове, включително и дори най-вече в столицата Плиска. А и наздравиците с черепа на Никифор, превърнат в чаша, едва ли са били с боза.

Е, ако две от сведенията в един средновековен разказ, писан 150 години след времето на живота на едно лице, не са верни, ред¬но е да мислим, че и останалите не са верни. Въпросът със собстве¬ността и посегателствата срещу нея не може да е уреден по време¬то на кан Крум. По това време българската държава има вече 170 години съществуване и не може да се мисли, че в тази държава дотогава всеки е можел да краде на воля.

И това наистина е така. Целият разказ за Крум, антилозарските му изстъпления и т.н. са един преработен разказ на античния писател Юстин, живял във II век и описващ действия на тракийс¬кия цар Орол.

Защо обаче Свидас е приписал тези деяния на кан Крум. Как¬то вече писах, дори 150 години след смъртта си, той е бил известна личност във Византия, убил двама византийски императори и на¬несъл няколко тежки поражения на Византия, отнел и Тракия. Сборникът, както писах, е трябвало да служи за учебник на импе¬раторските деца. Никому и с нищо неизвестният в Х век във Ви¬зантия тракийски цар Орол не би могъл да служи за пример как се прави силна държава. Но кан Крум, станал легенда по това вре¬ме в Константинопол, е могъл. Хем дивак и варварин, хем при¬мер за решителен и безкомпромисен държавник.

И все пак кой е бил кан Крум? Какъв е характерът му като човек, какви са качествата му като политик и държавник? Нека разгледаме сведенията в източниците в тази посока.

Преди всичко прави впечатление, че инициативата за голе¬мия двубой с Византия е негова. Ако през целия VIII век българс¬ките владетели само отразяват удари на Византия, то още в пър¬вите години на Крумовото управление България тръгва в атака срещу Византия. Първият удар е по долината на Струма, където в 808 г. българите разгромяват армията, събрана от местните гар¬низони. На следващата година е завладяването на Сердика (Со¬фия) и съединението с Куберова България.

През 812 г. кан Крум завладява Тракия и за първи път Плиска дава да се разбере, че българите няма да си отидат след края на войната. Горна Тракия е включена в държавната територия, раз¬делена на три административни области, като за заместници на назначените български администратори се назначават първенци на местното население - очевиден опит да се спечели доверието му. Иначе казано, стратегическата идея на кан Крум е да разши¬ри територията на България с територията на България на Кубер, заела Македония, Косово и Албания и византийска Тракия. Реали¬зацията на тази идея превръща България в европейска суперсила и изтласква на практика Византия от Европа.

Страст към войни и завоевания ли е тази нова българска по¬литика, чиито концепции са начертани от кан Крум и неговия уп¬равленски екип? Не, това е адекватният отговор на една политика на франкската империя и Византия (и двете самоназоваващи се Римска империя и претендиращи да са легитимни нейни наслед¬ници), осъществявана през втората половина на VIII век. На Запад Карл Велики с огън и меч обединява всички земи на север от Пиренеите в една държава и в Средна Европа (Панония) установява граница с България. На Изток Византия възвръща територията си до Стара планина и опитва чрез 9-те похода на Константин V Копроним да ликвидира страната ни и да възстанови дунавската граница на империята. А през 800 година двете империи едва не се сливат в една в резултат на проектирания брак между визан¬тийската императрица Ирина и Карл Велики. Този брак е прова¬лен в последния момент от група византийски офицери, които из¬вършват преврат, но никой не може да гарантира, че случаят не може да се повтори.

При тези тенденции в европейския политически живот очевидно е, че при едно възстановяване на Римската империя Бъл¬гария между Карпатите и Балкана е осъдена на гибел. Ресурсите й (военни, демографски, икономически) няма да й позволят да издържи на ударите. Затова решението на Крум България да се раз¬шири за сметка на земи, населени с българи (прабългари) и славя¬ни на Балканите е единственото възможно решение. Ресурсите на една трикратно уголемена българска държава, от една страна, ще й позволят успешно да отразява удари, а същевременно намаля¬ват възможностите за агресия на една от двете претендентки за наследството на Рим.

Политиката на Крум за овладяване на Тракия и Македония е изпипана до последния детайл. Вече писах, че местното население, чрез назначаването на първенците му на висши административни длъжности, се печели като лоялен партньор на българската държа¬ва. А населението в районите, които остават в границите на Визан¬тия, се отвлича и заселва в слабонаселени български райони на се¬вер. Така, от една страна, България увеличава демографския си по¬тенциал, а от друга, намалява и демографския, и икономическия потенциал на главния си съперник за хегемония на Балканите.

Византийските хронисти следователно ни рисуват не един импулсивен варварски вожд, действащ под влияние на моментни емоции, а мъдър държавник, анализирал и оценил точно между¬народната ситуация в общоевропейски план и взел стратегически решения, разрешаващи породените проблеми. Тези решения, раз¬работени в детайли, кан Крум осъществява методично и плано¬мерно до пълния успех.

Сведенията, промъкнали се в хрониките на византийските пи¬сатели, съвсем не рисуват кан Крум като жесток варварин, опияня¬ващ се от кръв, пожарища, насилие и ксенофобия. При цялата си омраза към кан Крум, нито един хронист не казва, че Крум е пред¬приел гонения срещу християните. Дворът му е пълен с християни, някои от тях византийци, избягали от родината си по политически или икономически причини. Това са и вече цитираният Евматий, инженер-строител на обсадни машини; Византион, ковчежник. А един от тях - Константин Пацик, дори му става зет. Не е посегнато на християнската вяра на населението не само от Тракия и Македо¬ния, но и на хората, преселени в Подунавието и Влашко.

Най-куриозното е, че контекстът на изворните данни дава въз¬можност да се предположи, че кан Крум като човек не е обичал войната. Знам, че звучи невероятно такова твърдение за Крум Страшни. Но точно византийските хронисти пишат за многоброй¬ните му предложения конфликтите да се решават с преговори и да се избягват битките. В 809 г. той предлага на гарнизона на София да се предаде при изключително изгодни условия. Кан Крум предлага преговори в 811 г. преди инвазията на император Никифор в Бълга¬рия. Предлага му пак мирни преговори и след три седмици, когато Никифор е превзел Плиска. На следващата 812 г., преди да предп¬риеме поход в Тракия, чрез пратеника си Даргамер в Месемврия (Несебър) отново предлага мирни преговори. И най-сетне, напъл¬но унищожил византийската армия в битката при Версиникия през 813 г. и достигнал до стените на Константинопол, той иска само да забие копието си във вратите на Константинопол - и пак предлага преговори за мир. Опитът на византийците да го убият в началото на преговорите довеждат до продължаването на войната, а не ня-какво желание на Крум да превземе Константинопол. Стараещ се да избегне военните конфликти, кан Крум действал бързо, реши¬телно и безкомпромисно при война.

Имал е силно чувство за историзъм и за своята мисия в исто¬рията. По негова поръка е изградена т.нар. Алея на победите. По пътя от Главната порта към Двореца на кана са били издигнати мраморни колони, на които са написани имената на превзетите с щурм крепости и местата на победни битки. Очевидно е имал и пиетет към красотата и изкуствата. Наредил е да съберат всички статуи (мраморни и бронзови) от намиращите се извън Констан¬тинопол летни дворци на императора и висши византийски арис¬тократи и с тях е украсил Плиска и други български селища (аула при с. Хан Крум например).

Това е кан Крум. Не страшният, кървав, жесток първосигнален варварин, а един умерен, разумен, намиращ точни отговори на сложни и опасни политически казуси български държавник. Държавник, който само за 10 години успява да превърне завеща-ната му от кан Кардам малка България в европейска политическа сила от първа величина.